Възпявам електрическото тяло - Рей Бредбъри

Цена: 5 лв

Рейтинг на продавача:   3  (от 2 продажби)
Виж повече за рейтинга на продавача »

Книгата е издадена през 1982 г, съдържа 318 страници, меки корици, отлично състояние. Преводачи от английски език са Нели Константинова и Александър Бояджиев. Преведена е пред 1982 г. Книгата е първо издание, нечетена, леко пречупване на ъгъла на корицата.
Съдържа следните разкази:
1. Човекът с Роршаховата риза;
2. Утрешното дете;
3. Жените;
4. Пренасянето на мощите;
5. Ще се срещнем край реката;
6. Нощен разговор за ваша сметка;
7. Изчезналият марсиански град;
8. Възпявам електрическото тяло!;
9. Студеният вятър и топлият;
10. Призраците на новото;
11. Страшният пожар в имението;
12. Усмивката;
13. Хенри IX;
14. Всеки приятел на Николас Никълби е и мой приятел;
15. Вятър откъм Гетисбърг;
16. Машина за Килиманджаро;
17. Удивителната смърт на Дъдли Стоун;
18. За вечните скиталчества и за Земята;



ОТ АВТОРА
Баща ми е Жул Верн.
Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо.
Едгар Алън По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка.
Флеш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели.
Това е моето потекло.
Като се прибави естествено и фактът, че по всяка вероятност Мери Улстънкрафт Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.
Та със семейство като това какво друго можеше да излезе от мен, освен един автор на най-невероятни измислици и научнофантастични разкази.
Немалка част от живота си съм прекарал по дърветата с Тарзан, героя на Едгар Райс Бъроуз. Когато, вече дванадесетгодишен, се спуснах от клоните, поисках за Коледа вместо играчки една пишеща машина. И на тази раздрънкана машина написах първото си произведение „Джон Картър, марсианският диктатор“ подражавайки сериите, които бях чел, и натраках по памет цели епизоди от „Вълшебникът Чанду“.
Разпращах бандероли и мисля, че съм членувал едва ли не във всички радиолюбителски клубове, които съществуват. Събирах комикси, повечето от които още пълнят сандъците на мазето ми в Калифорния. Посещавах всички утринни кинопрожекции. Жадно поглъщах произведенията на X. Райдър Хагард и Робърт Луис Стивънсън. В разгара на лятото на моята младост скачах високо и се гмурках дълбоко в бездънния космически океан, много-много преди самата Космическа ера да стане нещо повече от петънце, наплюто от муха по 500-сантиметровия телескоп на Маунт Паломарес.
С други думи, бях влюбен във всичко, което правех. Сърцето ми не биеше, то избухваше. Не се затоплях от нещата, а кипях. Винаги съм се втурвал като луд и съм приветствал с пълно гърло всички онези велики и магични неща, за които знаех, че просто не мога да живея без тях.
Аз бях голобрадо момче-вълшебник, което вадеше щури яйца от книжната си шапка. После станах брадат мъж-вълшебник, който изстрелваше ракети от пишещата си Машина към Звездната пустош и те се запиляваха чак докъдето ти поглед стига или си представя въображението.
Моят ентусиазъм ми служеше вярно през всичките тия години. Никога не съм се изморявал от ракетите и звездите. Нито пък съм преставал да се радвам на разкошното удоволствие да се подплаша и да изляза от себе си с някои от най-мрачните си и свръхестествени истории.
Тъй че в този сборник разкази вие ще видите не само че „К означава Космос“, но и множество подзаглавия, които биха могли да бъдат „М означава Мрак“. „У означава Ужас“, или „Р означава Радост“. Тук ще намерите почти всяка страна от моята същност и живот, която бихте искали да откриете. Моята способност да се смея до сълзи от неоспоримото откритие, че съм жив в този странен, смахнат и въодушевяващ свят. Моята не по-малка способност да всея ужас и да пожъна настръхналите му тръпки, когато подуша странните гъби, никнещи посред нощ в мазето, или като чуя на разсъмване откъм килера поскърцването на паяк, който тъче паяжината си на своя стан.
Вие, които четете, и аз, който пиша, сме едно и също. Младият човек, заключен в мен, дръзна да напише тези истории за ваше удоволствие. Ние се срещаме на обикновената земя на един необикновен век и разменяме даровете си от мрак и светлина, хубави и грозни мечти, простичка радост и не толкова проста болка.
Момчето-вълшебник се обажда от ония години. Аз се отдръпвам настрана и го оставям да каже каквото най-много има нужда да каже. Аз слушам и се наслаждавам.
Надявам се, че и вие също.


Лос Анжелес, Калифорния
1 декември 1965


Състояние на книгата:  Отлично

Опции за доставка:
Доставка с Еконт или със Спиди, опция преглед, наложен платеж, за сметка на купувача




Изпрати съобщение/запитване към продавача »