Отровата Държавна сигурност - Чавдар Тепешанов

Цена: 4 евро

Рейтинг на продавача:   3  (от 2 продажби)
Виж повече за рейтинга на продавача »

„Отровата. ДС документални записки“ (1993 г.) може да се вярва, авторът прави сериозен документален анализ и разказва директно от първо лице за механизмите, структурите и изкривяванията в системата, без да си служи с измислени сюжети и захаросани литературни образи..
Ето защо написаното в „Отровата“ има много висока степен на достоверност:
1. Реален катарзис и лични самопризнания
Книгата описва личния катарзис на Тепешанов след промените през 1989 г.. Вместо да се оправдава, той откровено признава греховете на системата:
1. Разкрива как Държавна сигурност е била превърната в „идеологическо оръжие“, чиято единствена цел е била да задържи неограничената власт на върхушката в БКП.
2. Описва масовите злоупотреби, манипулации и фабрикуване на доклади, правени само за да се убеди Политбюро, че „всичко в държавата е спокойно и под контрол
От 1975 г. Тепешанов работи в Отдел 01 на Шесто управление. Този отдел отговаря директно за българската интелигенция. Като оперативен работник под негов контрол са били:

• Цялата българска кинематография (включително Киноцентър „Бояна“, където са работили около 1500 души).
• Съюзът на филмовите дейци и Българската национална филмотека.
• Фактите, които той изнася за подслушването, следенето и спирането на филми по идеологически причини (т.нар. борба срещу „идеологическата диверсия“), съвпадат напълно с по-късно отворените официални архиви на ДС. Много от историите могат да бъдат засечени и в спомените на известни български режисьори и актьори от онова време.
В книгата няма сензационност, а само анализ. За разлика от другата му книга „Паякът“, в която търси пикантното около сексуалните злоупотреби с власт „Отровата“ е по-скоро студен политически и психологически разбор. Тепешанов описва как самата служба действа като отрово – както за обществото, така и за хората, които работят в нея, пречупвайки техния морал.
Макар записките да са документални, те все пак остават субективен мемоар. По това време /1993г/ достъпът до архивите на ДС все още не беше публичен и законен. Тепешанов цитира документи по памет или на база личен архив. Той също така подхожда селективно, като се опитва да омекоти собствената си роля в репресивния апарат, хвърляйки основната вина върху „системата“ и „партийните шефове“.
Конкретните случаи, описани в книгите на Чавдар Тепешанов и потвърдени от архивите на Държавна сигурност, хвърлят светлина върху това как тоталитарната власт е контролирала българската култура. Тъй като той е отговарял за Кинематографията и Киноцентър „Бояна“, голяма част от неговите „документални записки“ в „Отровата“ са свързани със съдбата на българското кино.
Ето някои от най-емблематичните механизми и случаи на цензура, които той описва и които днес са исторически доказани:
1. Казусът с филма „Кратко слънце“ (1979 г.)
Това е един от най-големите скандали в българското кино от този период. Филмът на режисьора Людмил Кирков и сценариста Георги Мишев разказва за корупцията и моралния разпад на местните партийни велможи.
• Какво се случва: Филмът е пуснат по кината, но веднага предизвиква яростна реакция в ЦК на БКП. Наредено е незабавното му спиране от екран.
• Ролята на ДС: В „Отровата“ Тепешанов описва как Отдел 01 на Шесто управление е трябвало да следи настроенията сред интелигенцията след спирането на филма. Те са събирали доноси за това кои кинокритици и творци тайно протестират срещу цензурата.
2. Спирането на „Една жена на 33“ (1982 г.)
Филмът на режисьора Христо Христов е брутално откровен разказ за кариеризма, връзкарството и сексуалния тормоз над жени, опитващи се да пробият в научните среди.
• Какво се случва: След премиерата във в. „Работническо дело“ излиза разгромяваща статия. Филмът е обявен за „идеологическо недоносче“ и е забранен.
• Свидетелството на Тепешанов: Авторът разкрива как ДС е подслушвала и следила самия режисьор Христо Христов (който по това време е председател на Съюза на българските филмови дейци). Парадоксът е, че Христов е бил висш кадър, но системата не е прощавала на никого, който дръзне да покаже истината за социалистическото общество.
3. Фабрикуването на „идеологическа диверсия“
В „Отровата“ Тепешанов описва една абсурдна, но реална практика. Оперативните работници в Шесто управление са били принудени постоянно да пишат отчети, че са открили „вражеска дейност“. Ако в Киноцентъра всичко е било спокойно, шефовете в ДС са смятали, че подчинените им не си вършат работата.
• Затова агентите са били принудени да раздуват обикновени пиянски разговори на български актьори и писатели в ресторанта на Съюза на филмовите дейци. Реплики от рода на „Омръзна ми от този соцреализъм“ са били докладвани като организиран заговор срещу властта.
4. Контролът над пътуванията в чужбина
Един от най-силните лостове за натиск над творците е било даването на изходни визи за международни фестивали (например в Кан или Венеция). Тепешанов описва как преди всяко пътуване ДС е изготвяла подробни проучвания. Ако за даден актьор или режисьор е имало и най-малкото съмнение, че може да остане на Запад (да емигрира), той просто е бил спиран от пътуване в последния момент, а филмът му е изпращан без него.

Всички тези случаи, макар и описани субективно от Тепешанов през 1993 г., днес са напълно потвърдени от документите, публикувани от Комисията по досиетата и разследванията на независими журналисти

Чавдар Тепешанов, „Отровата”, изд. „Меридиан – прес”, 1993 г., 215 страници.

Състояние на книгата:  Отлично

Опции за доставка:
Доставка с Еконт или със Спиди, опция преглед, наложен платеж, за сметка на купувача




Изпрати съобщение/запитване към продавача »