Дворянско гнездо. В навечерието - Иван С. Тургенев

Цена: 2 евро

Рейтинг на продавача:   3  (от 2 продажби)
Виж повече за рейтинга на продавача »

„Дворянско гнездо“ (1859) и „В навечерието“ (1860) са два от най-известните класически романи на руския писател Иван С. Тургенев, издавани често заедно в едно томче на български език. Те разглеждат съдбовни морални, социални и любовни въпроси в навечерието на големи исторически промени в Русия.

Дворянско гнездо
1. Тема: Съдбата на руското дворянство, традиционния морален свят и личната драма на интелектуалеца.
2. Главни герои: Фьодор Лаврецки – завърнал се в родината си разочарован дворянин, и чистата, религиозно отдадена девойка Лиза Калитина.
3. Основен конфликт: Невъзможността за лично щастие заради дълга, миналото и нещастния брак на Лаврецки.

В навечерието
1. Тема: Търсенето на нов обществен герой и духът на промяната, който се усеща преди освободителните движения.
2. Главни герои: Елена Стахова – търсеща своето място и висока цел млада жена, и Дмитрий Инсаров – българин, борец за свободата на родината си.
3. Основен конфликт: Сблъсъкът между застаряващия консервативен свят и саможертвения стремеж към свобода и действие.

Литературният герой Дмитрий Инсаров е напълно съзнателно изграден като българин. Иван Тургенев го превръща в първия чужденец, който е главен положителен герой в руски роман от тази епоха.
Реален прототип
Образът на Инсаров не е измислен случайно, а е вдъхновен от реален човек:Николай Катранов: Млад български възрожденец, революционер и поет от Свищов.
Историята: Катранов учи в Москва, разболява се от туберкулоза и умира във Венеция на път за родината си през 1853 г.
Източникът: Тургенев научава неговата история от своя съсед и приятел Василий Каратеев, който му оставя своите записки, преди да замине за Кримската война.
Защо Тургенев избира българин?Търсене на „новия човек“: През 50-те години на XIX век Тургенев смята, че руското общество е пълно с интелигентни, но пасивни хора („излишни хора“ като Лаврецки или Рудин), които само говорят, но не действат.
Човек на делото: Писателят се нуждае от герой, чийто живот е подчинен на една-единствена, ясна и велика цел. Борбата за освобождението на България от османско владичество дава на Инсаров точно тази целенасоченост, монолитност и готовност за саможертва, които липсват на руските дворяни по онова време.
Руската критика приема образа на Инсаров изключително полярно и бурно, като романът „В навечерието“ става причина за един от най-големите скандали в руския литературен и обществен живот през XIX век.Критиците се разделят на два основни лагера:
1. Радикалната и демократична критика (Николай Добролюбов)Най-влиятелната статия е на големия критик Николай Добролюбов – „Кога ще дойде истинският ден?“ (1860 г.).
Оценка за Инсаров: Добролюбов хвали образа и го нарича „монолитен човек“, чиято сила е в това, че думите му не се разминават с делата.

Политически прочит: Радикалите използват героя като политическо оръжие срещу руската власт. Добролюбов пише, че Русия спешно се нуждае от „свои собствени Инсаровци“ – хора на делото, които да се борят не срещу османските турци, а срещу вътрешния руски враг (крепостничеството и царския абсолютизъм).

2. Либералната и консервативна критика
Тази група критици (сред които Александър Писарев и по-късно консервативните кръгове) се отнася много по-скептично към героя.
Липса на психологическа дълбочина: Те упрекват Тургенев, че Инсаров е твърде схематичен, сух, идеализиран и прилича повече на „статуя“ или „робот на идеята“, отколкото на жив човек от плът и кръв.
Недоволство от „чужденеца“: Много критици са обидени от факта, че Тургенев е трябвало да вземе българин, за да покаже положителен герой с твърд характер. За тях това е обида към руската нация и признание, че сред руската интелигенция няма способни хора на делото.

Разривът в списание „Съвременник“Тълкуването на Добролюбов толкова много плаши и ядосва самия Тургенев (който е умерен либерал и не иска революция в Русия), че той поставя ултиматум на списание „Съвременник“: или да не печатат статията на Добролюбов, или той ще спре да пише за тях. Списанието избира Добролюбов, което води до окончателния разрив на Тургенев с радикалната руска младеж и прекъсване на дългогодишни приятелства.


Първо съвместно издание на изд. Прогрес-Москва и изд. Народна култура-София. Книгата е издадена през 1979 г, съдържа 332 стр. твърда подвързия с хартиена обложка, отлично запазена.

Състояние на книгата:  Отлично

Опции за доставка:
Доставка с Еконт или със Спиди, опция преглед, наложен платеж, за сметка на купувача




Изпрати съобщение/запитване към продавача »